Търсене

 

Вход за потребители

Потребителско име:
Парола:

Регистрирай се
Забравена парола
 

Календар на предстоящи събития

<<<август 2014>>>
 пвсчпсн
3128293031123
3245678910
3311121314151617
3418192021222324
3525262728293031
361234567
 
 

Гърция

   1. Обща информация

 

ТЕРИТОРИЯ

131,940 кв. км.

НАСЕЛЕНИЕ

10.815.197 души (последно преброяване 2011 г.)

СТОЛИЦА

Атина

РЕЛИГИИ

Източно православно християнство

НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

25 март – Ден на независимостта

НАЦИОНАЛНА ВАЛУТА

Евро

ОФИЦИАЛЕН ЕЗИК

Гръцки език


   2. Държавно устройство

 

Форма на управление – Парламентарна република

Законодателна власт – Парламент в състав от 300 депутати, еднокамерен, с четиригодишен мандат

Президент – Каролос Папуляс (избран от Парламента на 3.02.2010 г. за втори мандат)

Изпълнителна власт - Министерски съвет

Състав на правителството на Р Гърция към 25 юни 2013 г.:

Министър-председател

Андонис Самарас

Заместник министър-председател

Евангелос Венизелос

Министерство на външните работи

министър : Евангелос Венизелос

зам. министри: Димитриос  Куркулас, Акис Геронтопулос

Министерство на финансите

Министър: Янис Стурнарас

алтернативен. министър  Христос Стайкурас

зам. министър Георгиос Мавраганис

Министерство на административната реформа и електронното управление

министър : Кирякос Мицотакис

зам. министър: Параскеви Христофилопулу

Министерство на вътрешните работи

Министър: Янис Михелакис

алтернативен министър : Леонидас Григоракос

Министерство на националната отбрана

министър : Димитрис Аврамопулос

алтернативен министър: Фофи Генимата

зам. министър: Атанасиос Давакис

Министерство на околната среда, енергетиката и климатичната промяна

министър: Янис Манятис

алтернативен министър: Ставрос Калафатис

зам. министър: : Асимакис Папагеоргиу

Министерство на образованието и вероизповеданията

министър: Константинос Арванитопулос

зам. министри: Константонос Гюлекас, Симеон Кедикоглу

Министерство на културата и спорта

министър: Панос Панайотопулос

зам.-министър: Янис Адрианос

Министерство на  развитието и конкурентноспособността

министър : Константинос Хадзидакис

зам. министър:  Атанасиос  Скордас

зам. министър : Панайотис Митаракис

Министерство на инфраструктурата, транспорта и мрежите

министър: Михалис Хрисохоидис

зам.-министър: Михалис Пападопулос

Министерство на труда, социалната сигурност и грижа

министър: Йоанис Вруцис

зам. министър : Василиос Кегероглу

Министерство на здравеопазването

министър : Адонис Георгиадис

зам. министри: Антонис Безас, Зета Макри

Министерство на селскостопанското развитие и храните

министър : Атанасиос Тцафцарис

алтернативен министър: Максимос Харакопулос

Министерство на правосъдието, прозрачността и човешките права

министър: Хараламбос Атанасиу

зам. министър : Константинос Карагунис

Министерство  на обществения ред за защита на гражданите

министър: Николаос - Дендияс

Министерство на туризма

министър: Олга Кефалояни

Министерство на корабоплаването

министър: Милтиадис Варвициотис

Министерство за Македония и Тракия :

министър: Теодорос Караоглу

Държавен министър

Димитрис Стаматис

Зам.министър по въпросите на обществените телевизия и радио – Панделис Капсис

Последни проведени парламентарни избори – 17.06.2012 г.

Резултати от парламентарни избори – юни 2012 г.:

Нова демокрация (дясна консервативна партия) – 29,7%, 129 депутатски места от общо 300-местен парламент;

Коалиция на радикалната левица СИРИЗА – 26,9%, 71 депутатски места;

Общогръцко социалистическо движение ПАСОК – 12,3%, 33 места;

Независими гърци (дясно ориентирано движение) – 7,5%, 20 места;

Златна зора (радикално националистическо движение) – 6,9%, 18 места;

Демократична левица – 6,2%, 17 депутатски места.

Комунистическа партия на Гърция – 4,5%, 12 депутатски места;

   3. Икономика и основни макроикономически показатели на страната
  • Природни ресурси

Гърция е на първо място в Европа по добив на боксит, никел, перлит и необработен магнезий и на второ място в Европа и пето място в света по производство на лигнитни въглища. В страната има едно разработено находище на нефт край гр. Кавала, като през последните години се осъществяват проучвания на потенциални залежи на нефт и газ в Егейско море, Йонийско море и на юг от остров Крит. Природно-климатичните условия в Гърция са подходящи за използване на възобновяеми енергийни източници – вятър, слънце и водни ресурси.

  • Степен на развитие на отделните сектори: промишленост, енергетика, селско стопанство, услуги и т.н. Разпределение на БВП по сектори.

Главните структуроопределящи отрасли на гръцката икономика са туризмът, леката промишленост, химическата и нефтопреработвателната промишленост, транспортните услуги. Около 75% от БВП на страната се произвежда в сектора на услугите (туризъм и корабоплаване). Около 20-23% е делът на промишленото производство в БВП и около 7% е делът на първичния сектор – селско стопанство и риболов. Секторът на земеделието се характеризира с голям брой дребни производители и малък размер на владени земи. Основно се произвеждат маслини, памук, тютюн и зеленчуци. В реалния сектор на гръцката икономика се наблюдава непрекъснато свиване на първичния и вторичния сектор в дела на БВП на страната, за сметка на разширяване на третичния сектор на услугите. Гърция е нетен вносител на електроенергия.

  • Съотношение държавен/частен сектор и приноса им за формиране БВП на страната

По оценки около 40 % от БВП на Гърция се произвежда в държавния сектор. Характерна черта на гръцката икономиката е поодържането на висок дял на държавното участие в собствеността и управлението на активите, както и наличието  на монополни структури и негъвкав пазар на труда. Сектори като енергетика, водоснабдяване, комунални услуги, здравеопазване, телекомуникации, и др. са с преобладаващо държавно участие. Под натиска на кредиторите от т.нар. Тройка (ЕК, ЕЦБ и МВФ) и с цел подобряване на конкурентноспособността на икономиката, правителството представи мащабна приватизационна програма, включваща летища, пристанища, енергийни компании, държавна лотария и др.

  • Данъчна система

Данък добавена стойност в Гърция има три ставки:

23% за промишлени стоки, услуги;

13% за хранителни продукти и напитки (без алкохол);

6,5% за лекарства, книги, билети за театър и др.

Данък корпоративна печалба в Гърция е със ставка от 20%.

Общият кумулиран размер на корпоративния данък в Гърция възлиза на 44,6% от печалбата (Doing Business 2013 Greece, World Bank).

  • Правителствени програми за развитие на националната икономика. Правителствена политика по прилагането на нови технологии, развитие на научно-развойната дейност и практическото й приложение в страната

Основните програми за развитие на националната икономика и правителствена политика по прилагането на нови технологии, развитие на научно-развойната дейност и практическото й приложение в страната са финансирани от ЕС – основно по Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013 г. и Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г.:

-  ЕСПА (http://espa.gr/en )

-  Програмата за трансгранично сътрудничество Гърция-България 2007-2013.

-  Jessica, Европейска програма да

По-подробно за програмите на http://www.e-kepa.gr/frontend/index.php?chlang=EN

  • Мащабни промишлени, енергийни, инфраструктурни и др. проекти, реализирани в страната. Перспективни проекти

Предстои обявяването на търгове от Министерството на околната среда, енергията и климатичните промени за проучване и експлоатация на находищата на въглеводороди в Йоанина и залива на Патра, където според предварителни данни има около съответно 50-80 млн. барела и 250-280 млн. барела, от които се очаква приход в размер на 11 млрд. eвро при срок на експлоатация 25 г. Паралелно са открити тръжни процедури за още 10 находища на континенталната част на Гърция. Други мащабни проекти са:

-  Разработване на хранилищата за природен газ в Кавала и Ревитуса;

-  Реализацията на проекта за газопровод ТАР;

-  Изграждането на интерконектора Гърция – България (IGB);

-  Разширяването на пристанищата в Пирея, Солун, Кавала, Александруполи. Модернизиране и доизграждане на жп връзките с пристанищата;

-  Изграждането на вертикалните пътни оси от основната магистрала в Северна Гърция “Егнатия одос” българо-гръцката граница. В края на юли – началото на август 2013 г. се очаква откриването и пускането в експлоатация на ГКПП Нимфеа – Маказа, което беше отлагано многократно поради недовършен пътен участък от гръцка страна;

  • Състояние на транспортната инфраструктура на страната

Транспортната инфраструктура на Гърция включва 36 500 км. пътища и 2 500 км. железопътни линии. Търговският флот възлиза на около 3 500 кораба, повечето от които регистрирани под чужд флаг, с цел избягване на данъчни плащания. В страната има близо 800 пристанища, от които главните са Пирея, Солун, Патра, Игуменица, Волос, Ираклио. В Гърция има също така и 40 летища, 22 от които са международни.

  • Макроикономически показатели 

 

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

2011

2012

БВП номинален

(по текущи цени, млрд евро)

183,6

193,0

208,6

223,2

233,2

231,1

222,2

208,5

 

Растеж на БВП в %

4,4

2,3

5,5

3,5

-0,2

-3,1

-4,9

-7,1

-6,4

Съотношение държ. дълг към БВП

99,8

101,2

107,5

107,2

112,9

129,0

145,3

163,6

163,0

Бюджетен дефицит (% от БВП)

7,5

5,6

6,0

6,8

9,9

15,6

10,8

9,5

6,9

Инфлация

2,9

3,5

3,2

2,9

4,2

1,2

4,7

3,3

1,5

Безработица

 

9,9

8,9

8,3

7,6

9,5

12,5

17,7

24,2

Източници: Евростат, Елстат (Статистическа служба на Гърция)

В периода след 2001 основен фактор в развитието на гръцката икономика е членството на страната в Икономическия и валутен съюз на ЕС (Еврозоната) от 1.01.2001 г., с произтичащите от това последици – достъп до евтино финансиране (до избухването на финансоват криза) от една страна и невъзможност за провеждане на самостоятелна монетарна политика, от друга.

Геополитическото разположение на Гърция като единствен член на ЕС в региона на Балканите до 2007 г. е предимство, както по линията на външната търговия, така и по отношение на инвестициите – южната ни съседка става “плацдарм” за навлизане на западни и мултинационални компании в региона на Балканите, и по този начин акумулира съществени чужди инвестиции. Въпреки този позитивен ефект гръцката икономика натрупва „дефекти” основно поради големия дял на публичния сектор и неговото неефективно управление, което довежда до дълговата криза и необходимостта от спешни реформи в реалния сектор. Световната финансова криза изигра ролята на катализатор, който допълнително задълбочи дългогодишните проблеми на гръцката икономика.

Гръцката икономика има два основни проблема – голям бюджетен дефицит, който натрупва голям дълг като процент от БВП на страната и ниска конкурентноспособност на гръцкото производство и икономиката като цяло. Повишаващата се цена на растящия обществен и частен дълг допълнително влошава конкурентноспособността. В този смисъл Гърция трябва да проведе две политики едновременно – да възстанови финансова дисциплина от една страна и да повиши конкурентноспособността си от друга.

През последните 2 години гръцката икономика се оказа се пред най-сериозната си дългова и финансова криза от края на 19-ти век насам. Невъзможността на страната да обслужва външния си дълг, достигащ над 400 млрд. евро (около 145% от БВП за 2010 г. по данни на Евростат), изправи страната пред безпрецедентна ситуация на пред-банкрут и доведе до спешни спасителни мерки и подписване от страна на гръцкото правителство на Меморандум за финансова помощ на стойност 110 млрд. евро с ЕС, Европейската централната банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) – т.нар. Тройка. В рамките на поетите от гръцкото правителство ангажименти са широк кръг от реформи, които да поставят под контрол гръцките публични финанси, да подобрят конкурентоспособността и да гарантират стабилността на финансовия сектор.

Според доклад на Тройката, критични за Гърция са застоят в реформите, неуспешното справяне с укриването на данъци и невъзможността да бъдат ограничени разходите. С цел преодоляване на посочените трудности, в средата на 2011 г. гръцкият парламент гласува Средносрочна финансова стратегическа програма за периода 2012 – 2015 г. и закона за нейното прилагане. Програмата предвижда намаляване на необлагаемия минимум за подоходния данък, повишения на данъците върху недвижимите имоти и на акцизите, намаляване на заплатите на държавните служители и периодични проверки на всеки три месеца до 2015 г. от страна на кредиторите.

  1. Привлечени преки чуждестранни инвестиции и местни инвестиции в чужбина
  • · Географско разпределение

Основните страни със силно инвестиционно присъствие в Гърция са Германия, Франция и Великобритания.

страна

Размер на ПЧИ за периода 2003-2012 г.

(млн. евро)

Германия

13269,5

Франция

8931,1

Великобритания

5882,7

Белгия, Люксембург

2069,1

Кипър

1813,1

Холандия

1737,1

Италия

1715,2

САЩ

1529,2

Испания

1078,7

Швейцария

926,7

други

1672,8

Източник: Гръцка агенция за инвестиции

 

  • · Секторно разпределение

Преките чуждестранни инвестиции в Гърция са насочени предимно към третичния сектор. В периода 2003 – 2012 г. 69% от чуждестранните инвестиции са насочени към сектора на услугите, докато в производство са инвестирани 30% от средствата.

Инвестираните в сектора на услугите средства се разпределят както следва:

    • Телекомуникационни и пощенски услуги – 38%;
    • Финансови услуги – 35%
    • Търговия – 8%
    • Недвижимо имущество – 7%
    • Туризъм – 3%
    • Образование и здравеопазване – 2%
    • Други – 7%

Инвестираните в сектора на промишлеността средства се разпределят както следва:

    •   Химическа промишленост – 37%
    •   Хранително-вкусова промишленост – 18%
    •   Машиностроене – 16%
    • Металообработване – 11%
    • Рафинерии – 6%
    • Други – 11%
  • · Абсолютни стойности на ПЧИ

Преки чуждестранни инвестиции в Гърция – 2003-2012 г.

година

Инвестиции бруто (млн. евро)

Gross inflows

Нетни потоци (млн. евро)

Net inflows

2003

3994

1130

2004

3430

1692

2005

3163

501

2006

6989

4269

2007

4753

1543

2008

6078

3071

2009

3835

1754

2010

2688

249

2011

2781

822

2012

2942

2292

Източник: Гръцка агенция за инвестиции

  • · Български инвестиции в страната. По-значителни местни инвестиции в България

Не би могло да се говори все още за значителни български инвестиции в Гърция.  Инвестират се предимно средства за закупуване на недвижими имоти от български граждани, както и се регистрират малки по размер, предимно търговски фирми от живеещи в Гърция българи.

За периода 1996-2012 г. инвестициите на Гърция в България възлизат на 3,576 млрд. евро, което представлява около 8,59 % от общия размер на инвестициите за периода  (41,637 млрд. евро) и страната заема 3-то място по обем на инвестициите у нас от общо 182 страни. За 2012 г. нетните плащания към Гърция надхвърлят притока на преки инвестиции с 89,8 млн. евро (по данни на БНБ).

По данни на Българска агенция за инвестиции (БАИ) Гърция е в челните места на държавите-източник на ПЧИ у нас в секторите търговия, финансово посредничество и недвижимо имущество.

Отново по данни на БАИ сред 100-те най-големи компании-чуждестранни инвеститори в България, 4 са с гръцко участие:

 

 

Инвеститор

 

 

Компания в България

 

Дейност

„VIOHALCO”

"София мед" АД, "Стомана индъстри" АД

Производство на стомана, медни и метални изделия

„OTE”

 

"Космо България Мобайл" ЕАД

Телекомуникации

„HELENIC PETROLEUM”

 

“Еко-Елда България” ЕАД

Търговия на петролни продукти

„BREWINVEST”

"Загорка" АД

Пивоварна

За периода 2004 – 2012 г. 3 проекта с участие на гръцки инвеститори са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите и изпълнени:

сертификат  №

клас инвестиция

инвеститор

инвестиционен проект

инвестиция за

3-годишен период

/млн. лева/

нови работни места

А-020/

30.06.2006

 

1-ви

 

Карфур България АД,

гр. София с гръцко и френско участие

Булевард Цариградско шосе

(хипермаркет и търговски център)

160

280

А-042/

12.04.2007

 

1-ви

„Стомана индъстри” АД,

гр. Перник

(група Виохалко, Гърция)

Изграждане на цех за производство на прокатни изделия

97.8

126

А-043/

17.04.2007

1-ви

„София мед” АД, гр. София (група Виохалко, Гърция)

Увеличаване на капацитета и на производството на изделия от мед и месинг

94.2

90



   5. Външна търговия
  • Членство в международни търговски и финансови организации

Гърция членува в следните международни икономически организации:

- Световна търговска организация - www.wto.org ;

- Организация за икономическо сътрудничество и развитие - www.oecd.org ;

- Световна банка - www.worldbank.org ;

- Международен валутен фонд - www.imf.org ;

- Съвет на Европа - http://hub.coe.int  /;

- ОЧИС - www.bsec-organization.org  ;

- Международна морска организация - www.imo.org  ;

- Международна агенция за атомна енергия (МААЕ) - www.iaea.org

- Международна организация за гражданска авиация - www.icao.int

- Международен съюз за телекомуникация - www.itu.int

Други международни организации, в които членува Гърция:

- Европейски съюз;

- ЮНЕСКО - www.unesco.org ;

- ООН - www.un.org ;

- ОССЕ www.osce.org ;

- НАТО - www.nato.int ;

- Международна франкофонска организация - www.francophonie.org , и др.

  • Данни за външната търговия на страната. Географско разпределение на външната търговия, основни външнотърговски партньори. Основни стоки по вноса/износа на страната

Износ

Общият износ на Гърция за 2012 г. възлиза на 27,619 млн. евро, което е 14,2% от БВП на страната. Независимо от икономическата криза през изминалата година износът отбеляза ръст от 14%. Този ръст се дължи основно на два фактора:

- повишаване на конкурентноспособността на гръцките стоки и продукти и съответно намаляването на цените им, както и цените на производствените фактори в Гърция;

- целенасочената политика, провеждана от гръцките фирми за увеличаване на износа чрез намиране на нови пазари, предвид стагнацията на вътрешния пазар.

Географско разпределение на външната търговия:

При износа за страните от ЕС се отчита ръст от 44% през 2012 г., което показва относителната тежест на гръцката външна търговия. Чувствителен ръст на гръцкия износ през 2012 г. се отчита при страни като Турция, Либия, Ливан и Китай.

Основни търговски партньори:

-  Турция 11%

-  Италия 8%

-  Германия 6%

-  България 6%

-  Кипър 5%

-  САЩ 4%

-  Обединено кралство 3%

Основни групи стоки, съставляващи гръцкия износ:

-  храни и напитки;

-  промишлени стоки;

-  петролни продукти;

-  продукти на химическата промишленост;

Внос

При вноса се отчита незначителен ръст в сравнение с 2012 г. като общият обем възлиза на 49,161 млн. евро (при 48,417 за 2011 г.). Определяща роля за запазване на почти същите  нива на вноса както при предходната година изигра рестриктивната икономическа политика, наложена на страната и през 2012 г., следствие на икономическата криза.

Основни търговски партньори:

-  Русия 12%

-  Германия 9%

-  Италия 8%

-  Саудитска Арабия 5%

-  Китай 5%

-  Холандия 5%

-  Франция 4%

Основни групи стоки, съставляващи гръцкия внос:

-  Машини и оборудване;

-  Превозни средства;

-  Горива;

-  Продукти на химическата промишленост;

-  Продукти на хранително-вкусовата промишленост.


Износ на Гърция по страни (в млн. евро)

 Държава

 2012

 2011

 2010

 Турция 

 2,967 

 1,881 

 1,257

 Италия 

 2,117 

 2,279 

 1,957

 Германия 

 1,761 

 1,909 

 1,961

 България 

 1,565 

 1,338 

 1,150

 Кипър  

 1,427 

 1,557 

 1,407

 САЩ 

 1,030 

 1,276 

 852

 Обединено кралство 

 860 

 995

 1,003

 Македония (БЮРМ) 

 829

 565

 391

 Либия 

 786 

 160

 545

 Ливан 

 736

 163 

 223

 Франция 

 673

 694

 664

 Други 

 12,868 

 11,466 

 9,686

 Общо 

 27,619 

 24,283

 21,096


Внос на Гърция по страни (в млн. евро)


 Държава

 2012

 2011

 2010

 Русия 

 6,011 

 4,891 

4,822

 Германия 

 4,595 

  4,973 

5,451

 Италия

  4,014 

 4,541 

5,176

 Саудитска Арабия 

 2,674 

 1,708 

1,170

 Китай 

 2,290 

 2,492 

2,861

 Холандия  

 2,285 

 2,614 

2,653

 Франция 

  2,106 

 2,406 

2,486

 Южна Корея 

 1,879 

 1,048 

1,831

 Ирак 

  1,763 

 812

670

 Либия 

 1,690 

 316

1,399

 Иран 

 1,541 

 2,781 

1,224

 Други  

 18,313 

 19,835 

20,744

 Общо 

  49,161 

 48,417 

50,487



Износ на Гърция по групи стоки(в млн. евро)

 

 2012 

 2011

 2010

 Храни и живи животни

 3,620 

 3,471 

 3,313

 Алкохолни напитки и тютюневи изделия 

 635

 593

 570

 Суровини (без горива)  

 1,255 

 989

 1,046

 Изкопаеми – горива – смазочни масла

 10,647 

 7,382

 5,331

 Растителни и животински масла и мазнини

 396 

 358 

 331

 Продукти на химическата промишленост

  2,490 

 2,469 

 2,551

 Индустриални продукти

 3,911 

 4,300 

 3,514

 Машини, двигатели и превозни средтва

 2,345 

 2,288 

 2,137

 Други  

 2,320 

 2,433 

 2,303

 Общо 

 27,619 

 24,283 

  21,096


Внос на Гърция по групи стоки (в млн. евро)

 

 2012 

 2011 

 2010

 Храни и живи животни

 4,998 

 5,363 

 5,105

 Алкохолни напитки и тютюневи изделия 

 504

 573

 697

 Суровини (без горива)

 1,304 

 1,416 

 1,229

 Изкопаеми – горива – смазочни масла

 18,241 

 14,779 

 12,133

 Растителни и животински масла и мазнини

 288

 261

 239

 Продукти на химическата промишленост

 6,560 

 7,203 

 7,520

 Индустриални продукти

 4,595 

 5,176 

 5,425

 Машини, двигатели и превозни средтва

 8,526 

 8,692 

 12,030

 Други  

 4,145 

 4,954 

 6,109

  Общо 

 49,161 

 48,417 

 50,487

Източник:  Гръцката статистическа служба (ЕЛСТАТ). 

Забележка:  През 2012 г. е направена актуализация на данните за външната търговия на Гърция за периода 2004-2012 г. от ЕЛСТАТ

  1. Развитие на търговско-икономическите отношения с България
  • · Данни за развитието на стокообмена /в табличен вид/

Стокообмен между България и Гърция за периода 2000-2012 г. (в млн. евро)

година

износ

внос

общо

салдо

2000

409.60

345.30

754.90

64.30

2001

501.20

460.50

961.80

40.70

2002

557.90

507.80

1 600

50.08

2003

691.50

637.60

1 320

53.90

2004

794

607.60

1 460

126.30

2005

891

734.90

1 620

156.10

2006

1 072.60

967.05

2 039.65

105.55

2007

1 220.19

1 355.50

2 575.69

- 135.31

2008

1 508.61

1 361.58

2 870.19

147.03

2009

1 111.499

1 028.499

2 139.998

83

2010

1 236.711

1 141.925

2 378.636

94.786

2011

1 423.559

1 313.059

2 736.618

110.500

2012

1 493.852

1 542.034

3 035.887

- 48.182

Източник: Министерство на икономиката и енергетиката

  • · Тенденции в развитието на взаимната търговия. Перспективни области за бъдещо развитие на двустранните търговско-икономически отношения

Гърция традиционно през годините заема едно от първите места като външнотърговски партньор на България, като за износа относителните дялове варират между 6,5% и 10% от износ на страната ни към света.

Износът от България за Гърция се съсредоточава в три основни сектора – текстилни изделия и материали, неблагородни метали и електрическа енергия. Голяма част от вноса от Гърция за България се формира от текстилни материали и изделия, минерални и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали.

  Финансово-икономическата криза се отразява на двустранната търговия между България и Гърция. От една страна, затварянето на много производствени предприятия в Гърция и спада на икономическата активност като цяло, водят до спад на вноса на суровини, материали и средства за производство, както и на готова продукция. От друга страна, се наблюдава засилен интерес от внос на продукти от български производители с цел постигане на конкурентно съотношение цена-качество.

  • · Възможности за разширяване на българския износ за страната. Перспективни стоки

Усилията по отношение на подобряване на позициите на българския експорт за Гърция трябва да бъдат насочени към разнообразяване на стоковата му структура с приоритет върху увеличаване на износа на крайна продукция с висока добавена стойност. В последните години и особено след присъединяването на България към ЕС, се наблюдава процес на промяна на отношението на гръцките потребителите към български продукти. Ако през 90-те години на потребителски продукти, произведени в България се гледаше като на такива с ниско качество, през последните години тази тенденция се обръща и на българските стоки все по-често се гледа като на такива с добро качество на приемливи цени. Имайки пред вид новите икономически условия, може да се твърди, че гръцкият пазар ще бъде все по-готов да приема български продукти със собствена марка. Това предоставя възможности пред българските производители с дългосрочни интереси към този пазар. Като перспективни сектори и стокови групи с потенциал за реализиране на гръцкия пазар могат да бъдат очертани: храни и напитки, електротехника, текстилни продукти, обувки, козметика, мебели (хотелско оборудване);

  1. Правно-нормативна база и полезни бизнес контакти
  • · Официални електронни страници, в които може да се намери информация за митнически и данъчен режим на страната, основните местни закони, регламентиращи външноикономическата и стопанска дейност

Парламент – http://www.hellenicparliament.gr

Президент – http://www.presidency.gr

Министър-председател – http://www.primeminister.gov.gr

Министерски съвет – http://government.gov.gr

Министерство на финансите - http://www.minfin.gr

Министерство на външните работи www.mfa.gr

Министерство на развитието и конкурентноспособността http://www.mindev.gov.gr/

Министерство на инфраструктурата, транспорта и мрежите http://www.yme.gr/

Министерство на околната среда, енергетиката и климатичните промени - http://www.ypeka.gr/

Министерство на аграрното развитие и храните www.minagric.gr

Министерство на туризма http://www.mintour.gr/

Министерство на корабоплаването и Егея www.yme.gr

Министерството на труда, социална сигурност и социални грижи www.ypakp.gr

Министерство на Македония и Тракия http://www.mathra.gr/

Самостоятелни звена и служби към Министерство на финансите - http://www.minfin.gr/portal/el/resource/section/services-and-offices

Подчинени звена и служби към Министерство на финансите - http://www.minfin.gr/portal/en/resource/section/supervisedEntities

Митническа информация - http://www.gsis.gr/teloneia/main_teloneia.html

Гръцки център за инвестиции – www.elke.gr

Гръцка организация за външна търговия – www.hepo.gr

Гръцка организация по туризъм – http://www.gnto.gov.gr

Гръцка организация за търговски панаири и изложения – http://www.helexpo.gr

Атинска фондова борса – http://www.ase.gr

Гръцка статистическа служба ЕЛСТАТ – http://www.statistics.gr

Гръцка централна банка - http://www.bankofgreece.gr

Гръцка организация по заетостта – http://www.oaed.gr

  • · Контактна информация за водещите местни търговско-промишлени палати, стопански камари и браншови организации

Атина

Търговско-промишлена палата Атина – http://www.acci.gr

Гръцка федерация на предприятията – http://www.sev.org.gr

Съюз на фирмите търговските представители и дистрибутори – http://www.aaca.gr

Гръцки съюз на техническите и строителни фирми – http://www.sate.gr

Гръцка конфедерация на търговията – http://www.esee.gr

Гръцка асоциация на туристическите агенции – http://hatta.gr

Асоциация на гръцките туристически предприятия – http://www.sete.gr

Гръцка палата на хотелиерите – http://www.grhotels.gr

Солун

Съюз на износителите от Северна Гърция - www.seve.gr;

Професионална камара Солун - http://www.eeth.gr/;

Камара на малките и средни предприятия Солун - http://www.veth.gov.gr/

Съюз на индустриалците от Северна Гърция - http://www.sbbe.gr/;

Геоложка и инженерна палата на Гърция, Солун - www.geotee.gr;

Търговско-промишлена палата Солун - www.ebeth.gr ;

Търговско-промишлена палата Ксанти - www.ebex-promitheas.gr;

Търговско-промишлена палата Пиерия - http://www.champier.gr;

Търговско-промишлена палата Александруполи - www.chamberofevros.gr;

  • · Информация за надеждни консултантски и юридически фирми в страната, които могат да бъдат търсени за съдействие от българския бизнес.

IK Rokas & Partners Law Firm

Voukourestiou 25 A, 10671 Athens

тел. +30 210 3616816;

факс: +30 210 3615425

e-mail: athens@rokas.com

http://www.rokas.com

 

J. Alavanos & Associates Law Office

27, Kaniggos str. 106 82 Athens, Greece

тел. +30 210 3816555;

факс: +30 210 3816555

e-mail: jalavano@otenet.gr

http://www.alavanos.gr

 

Адвокат Мария Пенкова – търговско право, регистрации

Софийска и Атинска адвокатски колегии

Атина – 10680

Араховис № 10

Тел.: +30 210 3605912

Факс: +30 210 3605101

e-mail: penkova@otenet.gr

 

ICAP - консултантска компания - пазарни анализи, браншови анализи, маркетинг, статистика

Атина 115 28, Василисис Софиас № 64

Тел.: +30 210 7200 000

Факс: +30 210 7220815

e-mail: icap@icap.gr

http://www.icap.gr

Адвокат Татяна Цанева – Грива

Атина, Аг. Константину № 4

Тел./факс: 0030210 5203824

Samaras & Associates Consulting Engineers

26 October №43, Commerce and Business Centre "LIMANI CENTER"

54627 Thessaloniki, Greece

тел. +30 2310 552.110; +30 2310 552.144

факс: +30 2310 552.107

e-mail: info@samaras-co.gr

http://www.samaras-co.com

 

Euroconsultants S.A.

Thessaloniki innovation zone.

21 Antonis Tritsis str., Thermi 57001, GREECE

E-mail: info@euroconsultants.com.gr

http://www.euroconsultants.gr

KEPA

Leda-Maria Settlement, Hermes Building

57001 Thermi, Thessaloniki

tel.: +30 2310 480 000

fax: +30 2310 480 003

e-mail: info@e-kepa.gr

www.e-kepa.gr

 

Planet

167, K. KARAMANLIS AVENUE & 37, MAVROMICHALI Str.

54249 Thessaloniki

tel.: +30 2310 326 216

fax: +30 2310 326 290

e-mail: rt@planet.gr

www.planet.gr

Забележка: с отдели за консултантски и правни услуги в помощ на бизнеса разполагат и браншовите организации.


  • · Координати на българската дипломатическа мисия, вкл. СТИВ в страната

Посолство на Република България в Атина, Република Гърция

Адрес:

Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., 15452 Paleo Psychico

Teл.: +30 210 6748 105; +30 210 6748 106; +30 2106748 107; +30 2106748 108

Факс: +30 2106748 130

Дежурен телефон за спешни случаи: +30 6937 096 220

Работно време: 09.00 - 16.00 ч.

E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg , embassbg@otenet.gr

Website: www.mfa.bg/embassies/greecе 

Служба по търговско-икономическите въпроси Атина

Адрес: Атина, ул. „Стратигу Калари“ 33А, п.к. 15452 Палео Психико

Тел: +30 210 675 30 36

Факс: +30210 677 3331

e-mail: bulcom@otenet.gr. m.boyadzhieva@mee.government.bg

Ръководител СТИВ - Мария Бояджиева

Генерално консулство на Република България в Солун, Република Гърция

Адрес: ул. “Николау Ману № 12 и ул. “Едмонду Аббот” № 1

гр. Солун, п.к. 54643

тел.: +30 2310 829210

тел.: +30 2310 869 495

Дежурен телефон в извънработно време: +30 6973 550 133

Факс: +30 2310 854 004

е-мail: Consulate.Thessaloniki@mfa.bg

Website: www.mfa.bg/embassies/greecegk

Служба по търговско-икономическите въпроси гр. Солун

адрес: ул. “Николау Ману № 12 и ул. “Едмонду Аббот” № 1

гр. Солун, пощенски код: 54643

тел.: +30 2310 829210

тел./факс.: +30 2310 869 445

e-mail: i.chalakov@mee.government.bg

Ръководител СТИВ - Иван Чалъков

Какво трябвa да знаете при пътуване в Гърция

http://www.mfa.bg/uploads/files/Customs/Greece.pdf

http://www.mfa.government.bg/120/findanembassy/0/46/

дата: 5.07.2013 г.

изготвили:  Мария Бояджиева, Търговско-икономически съветник в СТИВ – Атина

         Иван Чалъков, Търговско-икономически съветник в СТИВ - Солун



Съдържанието на по-долу е достъпно само за регистрирани потребители. Моля да влезете в портала с потребителското си име и парола или се регистрирайте тук.