Търсене

 

Вход за потребители

Потребителско име:
Парола:

Регистрирай се
Забравена парола
 

Календар на предстоящи събития

<<<октомври 2014>>>
 пвсчпсн
40293012345
416789101112
4213141516171819
4320212223242526
44272829303112
453456789
 
 

Беларус

Бизнес компас за 2010/ 2011г.

1.Географско положение

 Република Беларус се намира в източната част на Европа. В западната си част тя граничи с Полша, в северозападната с Литва, в северната с Латвия, в североизточната и източна с Русия, в южната с Украйна. Граници (общо 2969 км) минават по равнината и нямат ярко изразени природни граници, което способства за създаване на транспортни магистрали и за развитие на интензивни икономически връзки. През територия на Беларус минава един от магистралните пътища на Евразия, в това число най-кратки пътища на съобщение от централни и източни райони на Русия и страни от Западна Европа, също така между Балтийско и Черно море. Разстоянието от столицата Минск до столици на съседни държави: до Вилнус -215 км, Рига - 470 км, Варшава - 550 км, Киев - 580 км, Москва - 700 км, Берлин - 1060 км.

Територия на Беларус е 207,6 километра. Страната е компактна. От запада към изток тя заема в най-дългата си част 650 км, а от севера към юг - 560 км. По големина Беларус заема 13-то място между европейски държави и 6-то между страни от ОНД след Русия, Казахстан, Украйна, Узбекистан, Туркменистан). В Европа Беларус по площ е по-малка от Великобритания и Румъния и повече от 2,2 пъти превъзхожда Португалия и Унгария. Население на Беларус към 1 юли 2001 година е било 9972 хиляди души. По численост на население Беларус заема 5-то място между страни от ОНД след Русия, Украйна, Узбекистан и Казахстан. На територия на Беларус живеят представители на 100 националности. Повечето хора на Беларус - са представители на белоруска националност, те са 3/4 от населението на републиката както в столица, така и по селата. Освен беларуси в република живеят руснаци, украинци, поляци и представители на други националности.

  Релефът на Беларус е предимно равнинно - хълмов, със средна височина над морското равнище 160м., а най-висока точка достига само 345 м. Равна повърхност създава благоприятни условия за заселване на хора, селскостопанско усвояване на територия, издигане на промишлени предприятия, транспортни и инженерни комуникации, организиране

2.Териториално разпределение

Брестка област

           Намира се на югозапад на Република Беларус. На запад граничи с Полша, на юг с Украйна. Брестка област заема 15,7 % от територия на страната, в нея живеят 14,7 % от населението на републиката. Център на областта е град Брест (население 300 хиляди души). В състава на област влизат 16 района, 225 селски съвета, 20 града (в това число 5 от областно подчинение), 9 села от градски тип. Основни специализации на област са хранителна, лека промишленост, машиностроене. Те съставят 2/3 от общия обем на промишлено производство. Развити са също електроника, горна, дървопреработвателна, целулозна промишленост. Селското стопанство се специализира върху месно и млечно животновъдство, картофи, плодове, зеленчуци, захарно цвекло. В областта има полезни изкопаеми, които са основа за развитие на промишленото производство с използване на местни природни ресурси. През територия на областта минава транзитен коридор Берлин - Варшава - Брест - Минск - Москва, богата мрежа на автомобилни пътища и железница, пряк път в Киев и Вилнус, което създава благоприятни условия за превоз на пътници и стоки от европейските страни в Русия, Украйна и други страни. Освен това, в гр. Брест има летище с международно значение от 1-ва категория, приемащо и обслужващо тежки самолети от типа "Бойнг-747". През територия на областта минават също така нефтопровод и газопровод от международно значение. На територия на областта се намира държавен национален парк "Беловежка пуща" с богата флора и фауна. В парка интензивно  се провеждат проучвания за опазване и възстановяване на растителния и животински свят, цел на които е запазване на уникален природен комплекс, типичен за Беларус и Европа, а също така осигуряване на естествените процеси на еволюция.

Витебска област

  Намира се на северно -изток на страната и граничи с Литва и Русия. Заема 19,3 % от територията на Беларус. Тук живее 13,8 % от населението на страната. Център на област - е град Витебск (население - 367 хиляди души). В състава и` са 21 район, 249 селски съвета, 19 града (в това число 5 от областно подчинение), 26 села от градски тип. Витебска област е индустриално развит регион на страната. Водещи позиции в структура на промишленост заема електроенергетика. Тук се намират големи електростанции - Лукомолска ГРЕС и Новополоцка ТЕЦ. Освен електроенергетика, отрасли на специализация на региона са хранителна, лека, горивна и химическа промишленост. Повечето от райони се специализират върху млечно -месно животновъдство, ленопроизводство, а около Витебск, Орша, Полоцк - птицевъдство, отглеждане на плодове и зеленчуци. Област разполага с уникален комплекс - на нейната територия се намира основна част от белоруски езера. От 19 най-големите в Беларус езера - 11 са във Витебската област. Уникален е комплекс на Браславски езера. В Браславски район в басейна на Западна Двина се намират 50 водоема с обща площ 130 квадратни километра. В езерата се запазват редки видове на животински и растителен свят, включени в Червената книга на Беларус. Цялата територия на комплекса представлява интерес като зона с големи възможности за организиране на туризъм и отдих. Областта също така е богата с историческите паметници. Тук се намира един от най-древните градове на източните славяни - Полоцк, в който се спазват исторически и културни паметници: Софийски събор, Спасо - ефросиневска църква, Богоявленска църква. Витебската област се изтъква със своите транспортни възможности, затова че през нейната територия преминават 2 международни трансевропейски коридора (Париж - Москва, Хелзинки –Гомел – Киев - Пловдив), а също така и газопровод Ямал-Европа.

Гомелска област

             Намира се на югоизток на републиката. Граничи от изток с Русия, от юг с Украина. Област заема 19,5 от територия на страната, тук живее 16,4 % от населението на страната. Център на област е град Гомел (населението е 515 хиляди души). В състава и` са 21 район, 278 селски съвета, 17 града, в това число 8 от областно подчинение, 18 села от градски тип. Област е един от най-добре индустриално развити региони. В структурата на промишленост най-важни места заемат хранителна промишленост, черна металургия и машиностроене. Тези отрасли дават почти половина от цялото производство на региона. В региона се произвежда почти 90% от всичко, което се произвежда в черна металургия в републиката. Този отрасъл е представен в региона от Белоруски металургичен завод в Жлобин и в Речица. Област също така заема водещо място по производство на продукция на топлинна, дървопреработвателна, целулозно - хартиена, микробиологична промишленост. Повечето от селскостопански райони се специализират върху животновъдство, зърнени култури, лен, картофи, а около големите градове - птицевъдството и отглеждане на зеленчуци. През територия на региона минават железопътни магистрали с републиканско и международно значение. Големи железопътни центрове са: Гомел, Жлобин, Калинковичи. Град Гомел се намира на кръстовище на железници Бахмач - Вилнус, Брянск - Брест. През Гомел минава транспортен еврокоридор, който има разклонения (Гомел – Минск - Клайпеда) и предвижда изход на предприемачи от областите в Източна Украйна и Централна Русия към специализирани морски портове - Клайпеда, Вентспилс и Калининград. Автомагистрали Санкт Петербург – Киев - Одеса, Брянск - Кобрин, Гомел - Минск, Гомел - Мозир са свързани с всички информационни центрове на областта. С авиолинии Гомел е свързан с Москва, Санкт Петербург, Киев и други градове на Русия, Украйна, Беларус. Корабоплаване се осъществява по Припят, Днепър, Березина. Най-големите градове на област са: Гомел, Мозир, Речица, Светлогорск, Жлобин. Административен център, какъвто е Гомел, е един от най-важните културни и образователни центрове на страната. Тук функционира Гомелски университет, Белоруски институт за инженери за железопътен транспорт, Политехнически, кооперативен, медицински институти. Работят областен драматичен и областен руски драматичен театри, областен куклен театър, музей, планетариум. Запазени са исторически паметници – Дворцово - парков ансамбъл, Петропавловски събор и други. На територията на областта е разположен Припятски национален парк, където се осигурява запазване в естественото състояние на уникален за белоруски блатен пейзаж и изследване на неговите изменения в природата.

Гродненска област

           Намира се в северозападната част на Беларус. Граничи от запад с Полша и на север с Литва, заема 12 % от територия на страната, тук живеят 11,7 % от населението на републиката. Център на областта - е град Гродно (население 309 хиляди души). В състава на областта са 17 района, 194 селски съвета, 12 града, в това число 6 от областно подчинение, 21 села от градски тип. Химическа промишленост заема водеща позиция в икономиката на региона. Най-големи предприятия с този профил се намират в градове Гродно и Лида. Това са производствени обединения "Азот" и "Химволокно", акционерно общество "Лакокраска". Повече от третата част на продукция се произвежда на предприятия за хранителна промишленост и машиностроене. Много прочут е завод за произвоство на стъкла "Неман", разположен в Березовки в Лидски район. Областта има високоразвито селскостопанско производство. Тук са развити млечното и месното животновъдство, свиневъдство, отглеждането на картофи и лен на изток и отглеждане на захарно цвекло на запад. Разширени са посеви на зърнени култури, а около големи градове са развити зеленчукопроизводството и птицевъдство. През територията на областта минава един от трансмагистралните пътища на Евразия, което способства за широко международно сътрудничество. Благодарение на своето географско положение Гродненска област може да стане ефективно интегриращо звено в търговия на държави от Западна и Централна Европа със страни от ОНД и Азия. Предвидено е модернизиране на общоевропейски транспортни пътища, минаващи през територия на областта, още повече ще вдигне възможностите за разширяване на търговски връзки. Най-големи градове са - Гродно, Лида, Слоним, Волковъск, Сморгон, Новогрудок. Последният е център на създаване на белоруска държавност. Тук през 12-13 век възникна Велико Княжество Литовско, в което са влезли и белоруските земи. В Гродно са запазени много от историко - архитектурни паметници, в частност: замък от 13-18 в., Борисоглебска църква (16-19 век), манастир на францисканци (18 век).

Минска област

            Намира се в центъра на Беларус. Заедно с Минск заема 19,4 % от територия на страната, тука живее 15,3 % от населението на страната. В състава на област са 22 района, 307 селски съвета, 22 града, в това число и 8 от областно подчинение, 20 села от градски тип. Област - която е единствената в Беларус няма граници с други държави, но благодарение на това, че през нейната територия минават най-важни транспортни коридори, тук се имат добри възможности за осъществяване на изгодни контакти със страни от близка и далечна чужбина. В промишлеността основни позиции заемат машиностроенето и химическата промишленост. Освен това, в региона значително развитие има хранително-вкусова промишленост. На територия на областта има и добив на полезни изкопаеми като сол, торф, строителни материали, руда и минерална вода. Около Минск и други големи градове са добре развити птицевъдство, зеленчукопроизводство, има много птицеклатници. Природен комплекс на област притежава големи възможности за развитие на туризма. В Мяделски район се намира комплекс на Нарочански езера, притежаващи превъзходни условия за лекуване и почивка. Освен това на територия на областта се намира основна част на Березински биосферен  резерват, където се запазват типичните и уникални природни  комплекси, и се  проучват  естествените процеси и явления в тях.

Могилевска област

            Намира се в центъра на източната част на Беларус, граничи с Русия. Област заема 14 % от територия на страната, тук живее 12,2 % от населението на страната. Център на област - е град Могилев (население 371 хиляди души). В състав на област влизат 21 район, 195 селски съвета, 13 града, в това число 5 от областно подчинение, 12 села от градски тип. Водещо място в промишленост на областта притежава химически и нефтохимически комплекс. По обема на химическа и нефтохимическа продукция областта превъзхожда всички останали региони в страната. Индустрията е ориентирана към производство на изкуствени влакна, продукти от органически синтез, гуми и изделия от гума. Значително място в промишления потенциал заемат също така хранителната промишленост, машиностроенето, електроенергетиката. В машиностроенето и металообработването водещо място заемат автомобилното машиностроене, селскостопанска и пътностроителна техника. Наличието на местни суровини успешно се използва в производство на строителни материали и друга продукция. Промишленост на строителни материали е представена с предприятия, както Кричевски циментов комбинат, Белоруски циментов завод в Костюковичи, работят комбинати за силикатни изделия, желязо - бетонни конструкции, железобетон, строителни материали, тухлен завод, заводи за стъкло в Глуша и Елизово. Селскостопанските райони се специализират върху месното и млечното производство, свиневъдство, производство на лен, птицевъдство и животновъдство. През територията на областта минава добре развита железопътна и шосейна мрежи, които свързват областта както с други промишлени райони на страната, така и с региони на Русия, Украйна, Прибалтика. През територия на областта минават три най-важни железопътни магистрали: от север на юг – Орша - Жлобин, от северозапад на югоизток – Орша - Унеча и от изток на запад - Ярославъл - Барановичи. С шосейни пътища са по-добре осигурени западни и част от южни райони на областта. Тук минават най-важни пътища: Санкт Петербург - Киев, Могилев - Минск, Могилев - Бобруйск и Минск - Жлобин.

 

3.История и култура

През VI в. територията на днешен Беларус е населена от източни славяни. Те постепенно установяват контакт с варягите – викинги и славяни от прибалтието. В началото варягите са победени от местното население и изпратени в изгнание, но по-късно са помолени да се върнат, за да формират държава, известна като Киевска Рус. Началото на Киевска Рус е поставено приблизително през 862г. на територията на днешния град Новгород.

  След смъртта на владетеля на Киевска Рус – княз Ярослав Мъдри - държавата се разпада на отделни княжества, включително Полацк. Те са ударени от монголската инвазия през ХІІІв. Много от тях по-късно стават част от Великото Литовско княжество. Девет от отделните княжества, които влизат в Литовското княжество, се управляват от беларуски наследници. По това време княжеството води различни битки. Една от най-големите е на страната на Полша срещу Тевтонските рицари в битката при Грюнвалд през 1410г. Съвместната победа позволява на княжеството да държи контрола върху северозападните гранични земи в Източна Европа.
  На 2 февруари 1386г. Великото Литовско княжество и Кралство Полша се обединяват чрез брак между своите владетели. Този съюз постепенно се развива и така дава начало на Полско - Литовската държава, създадена през 1569г. Съюзът между Полша и Литва завършва през 1795г. когато държавата е разделена между имперска Русия, Прусия и Австрия. Беларуските територии стават част от Руската империя при царуването на Екатерина ІІ до началото на Първата Световна Война, когато са окупирани от Германия.

  По време на преговорите за Брест - Литовския договор Беларус обявява своята независимост на 25 март 1918 г., създавайки Народна Република Беларус. Германия подкрепя републиката, която обаче съществува около 10 месеца. Скоро след разгрома на Германия Беларус попада под влиянието на Русия и по този начин през 1919г. става Белоруска Съветска Социалистическа Република. След като Русия заема източна и северна Литва, се създава обединената Литовско - Белоруска Съветска Социалистическа Република. След края на Полско - Съветската война през 1921 г. беларуските земи са разделени между Полша и Съветския съюз и Белоруската Съветска Социалистическа Република е създадена отново, ставайки член на СССР през 1922г.


През септември 1939 г. с подписването на пакта Рибентроп - Молотов, към Съветският съюз са присъединени източните части на Полша, включително по-голямата част от беларуските земи под полско владичество. През 1941 г. нацистка Германия напада Съветския съюз. Най-тежкият удар във войната е нанесен на Белорусия, която остава нацистки ръце до 1944г. През това време 209 от 290-те града в републиката са разрушени. Нацистите унищожават или пренасят в Германия 85% от индустрията на страната, над един милион сгради са съборени, а човешките загуби са между 2 и 3 милиона, което е приблизително една четвърт до една трета от общото население. Еврейското население в Беларус е унищожено по време на Холокоста и не успява да се възстанови дори след края на войната. Чак след 1971 г. населението в Беларус възвръща своите довоенни нива. През 1945г. Белорусия става част от петдесетте и една страни, които формират Организацията на обединените нации и започва постепенно да се възстановява. Докато е част от СССР, Белоруската ССР се превръща в индустриален център в западната част на Съветския съюз.
  Йосиф Сталин налага политика на изолиране на Беларус от западно влияние. Това включва поставяне на руснаци от различни краища на Съюза на стратегически постове в беларуското правителство, а официалната употреба на белоруския език и други културни аспекти били сведени до минимум от Москва. След смъртта на Сталин през 1953 г. неговият наследник Никита Хрушчов продължава тази политика, заявявайки, че „Колкото по-скоро всички започнем да говорим на руски, толкова по-бързо ще построим комунизма.” Когато Михаил Горбачов започва да прилага своя реформационен план, през декември 1986 г. получава петиция от беларусите, в защита на тяхната култура и самобитност. През юни 1988 г. в град Курапати са открити масови гробове, в които има около 250 000 трупа от ерата на Сталин.
Две години по-късно, през март 1990 г., са проведени избори за върховен съвет на БССР. Беларуският народен фронт, който подкрепя независимостта, заема само 10% от местата, но населението все пак е доволно от избора на делегатите. Беларус се провъзгласява за независима държава на 27.07.1990г. чрез Декларацията за Държавна независимост на Беларуската Съветска Социалистическа Република. С подкрепата на Комунистическата партия, името на страната е променено на Република Беларус на 25.08.1991 г. Станислав Шушкевич, председател на Върховния съвет на Беларус, се среща с Борис Елцин и Леонид Кравчук на 8.12.1991 г., за да заявят официално разпадането на СССР и създаването на Организацията на независимите държави (ОНД).

На 15 март 1994г. Върховния Съвет на Република Беларус приема новата Конституция, в която Беларус е провъзгласена за унитарна демократична правна държава.

 На 10 юли 1994г. за първия Президент на Република Беларус е избран Александър Лукашенко.

 В съответствие с референдума от 24 ноември 1996г. е приета новата редакция на Конституцията от 1994г. с изменения и допълнения.

 Република Беларус през март 1996г. подписа договор за по-тясно икономическо сътрудничество и създаване на едно митническо пространство с Казахстан, Киргизстан и Руската Федерация, през април 1996г. с Руската Федерация е подписан договор за по-дълбока икономическа интеграция и създаване на Общност на двете държави.

На 2 април 1997г. е подписан договор за създаване на Съюза на Република Беларус и Руската Федерация. На 8 декември 1999г. президентите на Руската Федерация и Република Беларус подписват договор за създаване на Съюзна държава.

Националния празник на Република Беларус - Деня на независимостта- се отбелязва на 3 юли.

 

4.Образование

Основата на държавна политика в сферата на образованието на Република Беларус е формиране и усъвършенстване на националната система за образование и нейната държавна и обществена подкрепа за развитие, в качеството си на определящ фактор за научно-технически и културен - прогрес, изграждане на национален суверинитет.

Развитието на националната образователна система се базира върху следните принципи: приоритет на общочовешките ценности, национално - културна основа, ориентиране към световно ниво на образование, хуманизъм, връзки с обществеността, екологична насоченост, приемственост и непрекъснатост, единството на духовно и физическо възпитание, демократизъм, светски характер, задължителност на базовото (деветгодишно) образование.

Съществуваща в настоящото време структура на националната система на образование се базира върху Конституция на Република Беларус, законите "За образование в Република Беларус", "За езици в Република Беларус", "За национално -културни малцинства", "За права на детето" и други правно -нормативни документи. Тя включва предучилищното образование и възпитание, извънучилищни форми на образование и възпитание, общо средно образование, средно специално образование, професионално -техническо образование, висше образование, подготовка на научни и научно -педагогически кадри, повишаване на квалификация и преподготовка на кадри, самообразование на възрастни.

Система на управление на образование в републиката има държавно-обществен характер.

 

5.Наука

Висша държавна научна организация на Република Беларус е Национална академия на науки (НАН на Беларус). Основана е през 1929 година. В съответствие с Закона на Република Беларус Националната академия осигурява: провеждане, развитие и координиране на фундаментални проучвания в Република; проучвания на актуални проблеми на икономическо, социално и културно развитие на републиката; повишаване на ефикасност от използване на научни постижения, подготовка на научни кадри с висока квалификация; повишаване на влияние на наука върху развитието на образование, духовна култура на белоруския народ и повишаване на неговия интелектуален потенциал.

За създаване на необходими условия за реализиране на нов статус и по нататъшно развитие на НАН на Беларус е издаден Декрет на Президента на Република Беларус от 17 октомври 2001 година №25 "За повишаване на акцент върху  наука и реформиране на Националната академия на науки на Беларус". Декретът на Президента на Република Беларус нарежда на Министерския съвет на Република Беларус съвместно с НАН да се осъществи редица организационни, научно -организационни мероприятия, насочени на усъвършенстване на нейни организационен, кадров, финансов, материално-технически потенциал, нормативно -правно осигуряване, повишаване на ефикасност на фундаментални и приложни научни изследвания и тяхно активно прилагане в производство.

В съответствие с действащо законодателство основни задачи на НАН на Беларус са: 

  • определяне на приоритетни насоки, организация на развитие и координиране в мащаби на републиката на фундаментални научни изследвания, отчитайки мнение на други субекти на стопанисване; 
  • изучаване и научна разработка на актуални проблеми на икономическо, социално, политическо и държавно -правно развитие на Република Беларус, нейна култура, език, история, природа и състояние на околната среда;
  • провеждане на актуални научни изследвания по най-важни насоки на естествени, технически, хуманитарни и социални науки и изкуства с цел увеличаване на научно-технически, интелектуален и духовен потенциал на Република Беларус;
  • определяне на принципиално нови пътища на научно-технически прогрес, участие в изработване на приоритети на научно-техническа дейност на Република Беларус, осъществяване на приложни проучвания и разработки в приоритетни насоки на научно-техническа дейност, разработване на рекомендации за използване на постижения на наука на практика, тяхно придружаване при усвояване в производство;
  • провеждане на научни експертизи на най-важни научни, научно-технически, народностопански програми, иновационни проекти;
  • съдействие на практическо прилагане на постижения на световната наука;
  • подготвяне на научни работници с висока квалификация чрез конкурси, аспирантура и докторантура, повишаване на квалификация на учени и специалисти, в това число и в чужди научни центрове.

Посочените задачи определят и основни, законодателно закрепени насоки на дейност на НАН на Беларус:

  • участие в формиране и реализиране на държавна научно-техническа политика, разработване на комплексни прогнози на научно-техническо развитие на Република Беларус, в подготовка на годишен доклад за състоянието и перспективите за развитие на науката в Република Беларус;
  • разработване, потвърждаване и организиране на изпълнение на държавни програми, фундаментални проучвания, перспективни и дългогодишни планове за най-важни научно -изследователски работи в Република Беларус, осъществяване на фундаментални проучвания в научни организации на академията;
  • осигуряване на координиране на фундаментални проучвания в Република Беларус, в това число чрез създаване на научни комитети и съвети, комисии на проблеми по естествени, технически, хуманитарни, социални науки и изкуства, провеждане на приложни научни изследвания, изпълняване на задания по държавно - технически програми, осъществяване на конструкторски разработвания за създаване на мостри на нова техника, нови и високи технологии;
  • организиране на производства на научна продукция, други иновационни структури;
  • участие в научна експертиза на най-важни научни, научно - технически и народностопански програми и отделни проекти, осъществяване на научна оценка на предложения в сфери на икономическо, социално-политическо и духовно развитие на общество, опазване на околната среда; 
  • участие в организиране на международно научно-техническо сътрудничество;
  • анализ, обобщаване и съдействие за практическо използване на постижения на световната наука;
  • определяне на основни насоки на дейност на научни организации, организации за научно обслужване и управление, подготвяне на научни работници за сферата на социално обслужване на академията;
  • разработване и представяне в установен ред на проекти на планове на финансиране и материално-техническо осигуряване на научни изследвания, също така и капитални вложения в развитие на научни и други организации на академия; активно съдействие за повишаване на научно ниво на национална система на образование, пропаганда и разпространяване на научни знания;
  • участие в подготовка на специалисти и повишение на квалификация на професорско -преподавателски състав на висши учебни заведения;
  • реализиране на заповеди на Президента или на Министерския съвет на Република Беларус за други пълномощия в области на наука и научно-технически прогрес.

 

6.Държавно устройство

Конституцията на Република Беларус от 1994г. с изменения и допълнения, приети с републикански референдум от 24 ноември 1996г., определя Република Беларус като унитарна демократична социална правна държава, притежаваща върховенство и пълна власт на своята територия, самостоятелно осъществяваща вътрешна и външна политика. Територията на Република Беларус е естествено условие за съществуване и пространствен предел за самоопределяне на народа, основа на неговото благосъстояние и суверенитет. Територията на Беларус е единна и неотчуждима.

Многообразието на политически институции е една от основите за осъществяване на демокрация в републиката. На територията на Република Беларус е забранено създаване и дейност на политически партии и други обществени обединения, имащи за цел насилствена промяна на конституционния строй или пропагандиращи война, социална, национална, религиозна и расова вражда.

От Конституцията е утвърден принципът на върховенството на правото. Държавата, всички нейни органи и длъжностни лица действат в рамките на Конституцията и приетите в съответствие с нея законодателни актове. Правните актове или техните отделни положения, по отношение на които е признато по установения от закона ред, че противоречат на положенията на Конституцията, нямат юридическа сила. Република Беларус за своя цел има превръщане на своята територия в безядрена зона, а държавата - в неутрална.

Символите на Република Беларус като суверенна държава са нейните Държавно знаме, Държавен герб и Държавен химн. Столицата на републиката е град Минск. Държавните езици в Република Беларус са белоруски и руски. Днес Република Беларус е част от световната общност. Тя признава Всеобщата декларация за правата на човека, Устава на ООН, Международните пактове за граждански и политически права и за икономически, социални и културни права, участва в споразумения в рамките на ОССН, в много международни конвенции. Принципите, определящи статута на личността, залегнали в най-важните международно -правни документи, намериха своето отражение в положенията на Конституцията на Беларус. От основния Закон е установено, че висшата цел на държавата е осигуряване на права и свободи на гражданите на Република Беларус.

Държавата гарантира на белоруските граждани права и свободи, утвърдени в Конституцията, закони и международни задължения на държавата.

Конституцията на Република Беларус установява отговорността на държавата пред гражданина за създаване на условия за свободно и достойно развитие на личността, а също отговорността на гражданина пред държава за безпрекословно изпълнение на задълженията, възложени му от Конституцията.

Чуждестранните граждани и лица без гражданство на територията на Република Беларус се ползват от правата и свободите и изпълняват задълженията наравно с гражданите на Република Беларус, ако друго не се определя от Конституцията, законите и международните договори.

 

7.История на двустранните отношения между България и Беларус

  Република България призна независимостта на Република Беларус на 23 декември 1991 г.

На 26 март 1992г. между нашите страни бяха установени дипломатически отношения. Протоколът за установяване на дипломатически отношения, подписан от министрите на външните работи на Беларус и България, предвиждаше обмен на дипломатически представителства на ниво посолства.

Първата половина на 90-те е времето за активни двустранни стъпки за възстановяване, формиране и задълбочаване на белоруско -българските отношения, провеждани в рамките на суверенни държави. България посетиха с визити делегациите на министерствата на отбраната, по опазването на околната среда и природните ресурси, държавния комитет по радио и телевизия, а също така парламентарни делегации и т.н. Фактически до 1997 година беше създадена договорно -правната база за двустранно сътрудничество.

През октомври 1993 г. София с официална визита посети представителна делегация начело с Председателя на Върховния Съвет на Република Беларус М. Гриб. В хода на посещението беше подписан междудържавния договор "За приятелски отношения и сътрудничество между Република Беларус и Република България".

През февруари 1996 г. се състоя официално посещение в България на правителствена делегация начело с Премиер -министъра на Беларус М. Чигир.

През септември 1997 г. във Вилнюс се състоя среща между Президента на Република Беларус А.Г. Лукашенко и Президента на Република България П. Стоянов. Главно поради споразуменията, постигнати в хода на срещата на най-високо ниво, можаха да се осъществят редица значими проекти за развитие на двустранното сътрудничество, които получиха голям отзвук в България.

През март 1998 г. се състоя визитата в България на Председателя на Съвета на Републиката на Националното събрание на Република Беларус П.Шипук за участие в тържествата по случай 120-годишнината от Освобождаването на страната от османско иго. В хода на визитата бяха проведени преговори с Председателя на Народното събрание на България Й. Соколов.

През декември 1998 г. в Народното събрание на България при активното участие на Посолството на Беларус беше създадена парламентарна група за приятелство "България - Беларус", която наброяваше 54 народни представители от всички политически фракции в парламента.

В Националното събрание на Република Беларус на 5 август 2001 г. беше сформирана постоянно действаща делегация «Приятели на България». В нейния състав влезнаха депутати от тези окръзи, в които има побратимени градове. За председател на групата беше избран депутатът М.Орда, и до сега осъществяващ ръководството на работната група на Националното събрание на Република Беларус за сътрудничество с Парламента на Република България. Формирането на групите в двата парламента позволи да се започне работа по организиране на тяхното взаимодействие.

През май 1999 г. беше организирано работно пътуване в гр.Минск на заместник Председателя на парламента на България Б.Сендов и председателя на парламентарната група за сътрудничество с Беларус И.Зънзов, в хода на което се състояха техни срещи с Председателя на Съвета на Републиката на Националното събрание П.Шипук, Ръководителя на Администрацията на Президента М.Мясникович, заместник премиера – Министър на външните работи У.Латипов. 

През декември 2001 г. по покана на Народното събрание на Република България се състоя визита в София на делегация на Националното събрание на Република Беларус начело със заместник -председателя на Палатата на представителите В.Конопльов.

В рамките на между- парламентарните контакти също са проведени три посещения в България (декември 2001 г., февруари и юни 2002 г.) на Председателя на белоруската парламентарна група за приятелство М. Орда. От ръководителите на междупарламентарните групи за сътрудничество М. Орда и В. Александров е подписано Споразумение за сътрудничество между групите за приятелство в парламентите на двете страни.

От 15 до 20 октомври 2002 г. се състоя визита в Беларус на парламентарна делегация начело със заместник Председателя на Народното събрание на Република България Б. Сендов. В хода на визитата се състояха срещи с ръководството на двете палати на Националното събрание на Република Беларус, Ръководителя на Администрацията на Президента на Република Беларус У. Латипов, Министъра на външните работи на Република Беларус М. Хвостов. В рамките на визитата е подписано Споразумението и Протоколът за сътрудничество между Националната академия на науките на Беларус и Българската академия на науките.

За двустранния диалог способстваха и консултации между министерствата на външните работи, проведени между външнополитическите ведомства на двете страни през 1998 и 2000 години. Консултациите на ниво заместник министър на външните работи за първи път се проведоха на 27-28 октомври 2003 г. в гр. София.

На 13-14 март 2003 г. се състоя първото заседание на Белоруско -Българската междуправителствена комисия за търговско -икономическо и научно-техническо сътрудничество.

От 19 до 23 май 2003 г. България посети делегация на Прокуратурата на Република Беларус начело с Генералния прокурор В. Шейман.

На 26 септември 2003 г. в рамките на 58-а сесия на Общото събрание на ООН е проведена срещата на Министрите на външните работи на Беларус и България С. Мартинов и С. Паси съответно.

От 29 септември до 3 октомври 2003 г. се състоя визита в България на делегация на бизнес -кръгове на Беларус начело с Първия вице -премиер на Белоруската търговско-промишлена палата. В хода на визитата бяха подписани протокол за сътрудничество между търговско-промишлени палати на Беларус и България и споразумение за сътрудничество между Гродненското отделение на Бел ТК и търговско-промишлената палата на гр. Пловдив.

От 19 до 23 април 2004 г. в гр. София премина второто заседание на Белоруско -Българската междуправителствената комисия за търговско -икономическо и научно-техническо сътрудничество. Същевременно се състоя бизнес -форумът с участие на бизнес -кръгове на Беларус и България.

На 8-9 юни 2004 г. се състоя визита на Министъра на външните работи на Република България С. Паси в Република Беларус. В хода на визитата са проведени срещи на С. Паси с Президента на Република Беларус А. Лукашенко, Председателя на Палатата на представителите на Националното събрание на Република Беларус В. Попов, Министъра на външните работи на Беларус С. Мартинов. През декември 2004 г. Министърът на външните работи на Беларус С. Мартинов в рамките на заседание на СМВнР на ОССЕ посети България и се срещна с Президента на България Г. Първанов.

На 22-23 юни 2004 г. по покана на Председателя на парламентарната група за приятелство „Беларус – България” проф. В. Александров се състоя визита в България на делегацията на Националното събрание на Република Беларус начело с Председателя на белоруската парламентарна група за приятелство „Беларус – България”  М. Орда. Проведени са срещи на делегацията със заместник Председателя на Народното събрание на България проф. Л. Корнезов, членове на групата за приятелство „Беларус – България” на българския парламент, с Патриарха на Българската православна църква, Министъра на младежта и спорта на България, ръководството на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД.

През юли 2004 г. Министърът на културата на Република България Б. Абрашев посети с визита гр. Минск, където беше подписан Протокол за сътрудничество между Министерството на културата на Република Беларус и Министерството на културата на Република България на 2004-2005г.

На 7-11 октомври 2004 г. по покана на ръководството на Българската национална телевизия България с официална визита посети делегация на Националната държавна теле- радио- компания на Беларус начело с първия заместник Председател А. Саламаха. В хода на визитата е подписано Споразумение за сътрудничество между Националната държавна теле-, радио- компания на Република Беларус и Българската национална телевизия.

През 2005-2006г. големия брой на контактите на официално ниво се падаха на парламентарното измерение.

През септември 2005г. в Ню -Йорк в рамките на Втората Световна конференция на ръководителите на парламентите премина срещата на Председателя на Палатата на представителите на Националното събрание на Република Беларус В. Конопльов с Председателя на Народното събрание на Република България Г. Пирински.

През 2005 година с визита България посетиха ръководителят на работната група на Националното събрание на Република Беларус за сътрудничество с Парламента на Република България М. Орда, Председателят на Постоянната комисия на Съвета на Републиката по международните връзки, отбраната и сигурността Н. Чергинец, през 2006 година- заместникът на Председателя на Постоянната комисия на Палатата на представителите по здравеопазването, физическата култура, семейството и младежта Н. Федорук и заместникът на Председателя на парламентарната група за приятелство „Беларус – България” И. Мъчко.

През декември 2006 г. Председателят на Народното събрание на България Г. Пирински и Председателят на Палатата на представителите на Националното събрание на Република Беларус В. Конопльов си смениха послания по случай 10-годишнината от деня на образуването на белоруската Палата на представителите.

През 2007 година двустранните политически контакти се осъществяваха основно в рамките на мероприятията на Централно - Европейската Инициатива (ЦЕИ), намиращата се под българско председателство.

В частност, през май 2007г. за участие в съвещанието на министрите на външните работи на страните от Централно -Европейска Инициатива България посети заместник Министъра на външните работи на Беларус В. Воронецки. В рамките на визитата се състоя неговата среща със заместник Премиер - министъра, Министър на външните работи на България И. Калфин. По линия на ЦЕИ през годината България посетиха заместник Министъра на спорта и туризма Ч. Шулга, заместник Министъра на транспорта и комуникациите А. Нестерович, заместник Министъра на икономиката А. Тур, белоруската парламентарна делегация начело с Председателя на Постоянната комисия на Палатата на представителите по промишлеността, топлинно -енергетическия комплекс, транспорта, връзки и предприемачеството А. Павлович.

През юни 2007 г. за участие в Общия комитет на парламентарната структура на ЦЕИ по въпросите на икономика с визита гр. Минск посети ръководителят на българската делегация в Парламентарното измерение на ЦЕИ, депутатът Б. Боев.

През май 2007 г. гр. София посети делегацията на Министерството на транспорта и комуникации на Беларус начело с Министъра В. Сосновски за участие в сесията на Съвета на Министрите на Европейската конференция на министрите на транспорта (ЕКМТ).

Белоруските депутати също така взеха участие в качеството на наблюдатели в 29-то заседание на Общото събрание на Парламентарната Асамблея на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ПАЧИС), което се състоя през юни 2007 г. в гр. Варна.

На 30 ноември 2007 г. в гр. Минск бяха проведени белоруско -българските консултации между външните министерства. Белоруската делегация се оглавяваше от заместник Министъра на външните работи на Република Беларус В. Воронецки, българската- от заместник Министъра на външните работи на Република България Е. Колданова. В рамките на консултациите се състоя подписването на Протокола за обмяна на ратификационните писма за Договора между Република Беларус и Република България за правна помощ по гражданските дела (подписан в гр. Минск 21 февруари 2007 г.), създаващи правна основа за защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица на двете страни.

През април 2008 г. гр. Минск преминаха консултациите между външните министерства по въпроси за инвентаризация на договорно -правната база на двустранните отношения.

Последният рунд на политическите консултации между външните министерства на Беларус и България на ниво заместник министри се състоя на 7-8 април 2008 г. в гр. Минск. В хода на консултациите беше обсъден широк спектър от въпросите на двустранните отношения с акцент на сътрудничество в консулско -правната област.

През 2008 година България посетиха Министърът на извънредните ситуации на Република Беларус Е. Бариев (септември) и председателят на Висшия Стопански Съд на Беларус В. Каменков (октомври). В рамките на посещението на Министъра на извънредните ситуации Е. Бариев се състояха срещи със Заместник Премиер -министъра, Министър на извънредните ситуации на Република България Е. Етем и Министъра на вътрешните работи на Република България М. Миков. Председателят на Висшия Стопански Съд на Беларус В. Каменков проведе преговори с ръководството на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на България.

През 2009 година председателят на Международното обществено обединение „Славянски Парламентарен Съюз” Костян С.И. взе участие в мероприятията, посветени на празнуването от Славянското общество в България на 110-годишнината от деня на неговото образуване. Представителите на славянското движение през ноември 2009 г. посетиха гр. Минск с ответна визита по случай 100-годишнината на Славянското движение в земите на Беларус.

През октомври 2009 г. гр. София посети белоруска делегация от представители на министерствата на правосъдието и външните работи на Беларус. В продължение на диалога на белоруските и българските експерти се състоя визитата в гр. Минск на Министъра на правосъдието на Република България М. Попова (7-8 юли 2010 г.), в хода на която са подписани Договор между Република Беларус и Република България за правна помощ по углавните дела и Договор между Република Беларус и Република България за екстрадиция.

През 2010 година е продължен белоруско -българският между- парламентарен диалог.

В рамките на Третата Световна конференция на говорителите на парламенти (19 юли 2010 г., Женева) се състоя срещата на председателя на Съвета на Републиката на Националното събрание на Република Беларус А .Рубинов с председателя на Народното събрание на Република България Ц. Цачева. Ръководителите на парламентите си обмениха мнения относно необходимостта от активизиране на търговско -икономическо и между- парламентарно взаимодействие, а също за координиране на позициите в международните форуми.

На 7-8 октомври 2010 г. България посети председателят на Постоянната комисия на Палатата на представителите на Националното събрание на Република Беларус по международните работи и връзки с ОНД С. Маскевич, който участва в международната конференция «Европа гледа на Изток». По време на престоя на С. Маскевич в гр. София се състояха двустранни срещи в Народното събрание на Република България с председателя на Комисията по външна политика и отбрана Д. Димитров, председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове М. Панайотова, председателя на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта О. Стоичков, председателя на групата за приятелство «България -Беларус» Д. Дъбов. В Министерството на външните работи на Република България се състоя среща със заместник Министъра на външните работи М. Люцканов.

 

8.Водещи стоки в износа за Беларус през 2010 г.

Групи стоки

Износ

Отн.

дял /%/

Доилни машини и млекопреработващи машини и апарати

7.19

Нефтени масла и масла от битуминозни материали

7.11

Части за машини и апарати

6.41

Електрически акумулатори

6.20

Миялни машини за съдове

6.17

Пластмасови транспортни или опаковъчни артикули

6.08

Трансмисионни валове и колена, лагерни кутии и лагерни черупки, зъбни предавки и фрикционни колела

5.75

Медикаменти

3.89

Кари - високоповдигачи, други товарно - разтоварни кари

3.34

Резервоари, цистерни, вани и подобни съдове

3.23

 

9.Водещи стоки във вноса от Беларус през 2010 г.

Групи стоки

Внос

Отн. дял

/%/

Пневматични гуми от каучук

28.42

Трактори

20.64

Части и принадлежности за автомобилни превозни средства

9.36

Полупродукти от желязо или от нелегирани стомани

7.40

Машини и апарати за сортиране, пресяване, раздробяване на пръст, камъни, руди или други  мин. материали

3.98

Кабели от синтетични нишки

3.64

Хартиени тапети и стенни облицовки

3.01

Сол и чист натриев хлорид

2.86

Други двигатели

1.61

Безшевни тръби и кухи профили от желязо или стомана

1.59

 

         При структурен анализ за последните 5 години се забелязва, че структурата на вноса и износа е почти неизменна. Износът на Р. България се състои главно от: медикаменти, машини и апарати, електрически акумулатори, вина, транспортно - подемни машини, арматурни артикули, помпи, пластмасови артикули, суров тютюн, механични машини, арматура, бои и лакове и др. Тези стоки заемат около 40% от общия износ за Беларус. Във вносната листа от Беларус водещи позиции заемат: трактори, изкуствени прежди, резервни части за автомобили,  автомобилни превозни средства, пневматични гуми, трикотажни платове, синтетични прежди, кабели, сачмени, ролкови или иглени лагери, сол и др. Те съставляват около 45% от общия внос в България.

         Във връзка със световната финансова и икономическа криза, през 2009 г. се наблюдава намаление на взаимния стокообмен, но през 2010 г. отново се наблюдава ръст.
През първите шест месеца на 2011 г. ръстът на двустранния стокообмен е над 100%.
Незадоволителното състояния на българския износ за Беларус в общи линии се дължи на състоянието на белоруската икономика, ниското ниво на платежоспособно лично и производствено потребление, ограничените финансови възможности на вносителите и трудния достъп до чуждестранна валута, конкурентен внос от страните от ОНД и съседните страни.

          Активните търговско -икономически връзки между Р. Беларус и нашата страна се затрудняват от съществуващата сложна система на контрол и регулиране на стокообмена на Беларус, съдържаща лицензиране, квоти, особено сложна е регламентацията по отношение на износа на суровини, материали, горива и вноса на потребителски стоки.

          Нашата позиция е, че за постигането на съществен прелом във взаимната търговия тя трябва да се осъществява в съответствие с принципите и правилата на СТО, при либерализирани и прозрачни външнотърговски режими, свободни пазарни отношения по цялата верига от производството до реализацията на продукцията, активни търговски връзки на фирмено равнище.
България има потенциал да предложи на белоруската страна за износ стоки на хранително-вкусовата промишленост и оборудване за нея, изделия на електрониката, подемно - транспортни машини, смесени торове, кожени обувки, мъжка и дамска конфекция, металообработващи машини, ел. двигатели и генератори, керамични настилки и облицовки от емайл, санитарно оборудване от керамика и др.

           Следва да се засилят двустранните търговско - икономическите връзки на равнище отделни фирми и използването на разнообразни форми на сътрудничество - изложби, панаири, бизнес форуми, презентации, изграждането на бизнес центрове в двете страни и др.

 

10. Инвестиции

           Не е на необходимо равнище сътрудничеството между двете страни в областта на инвестициите въпреки, че икономическата програма на българското правителство предвижда създаването на най-благоприятни условия за работа на чуждестранните инвеститори. Преките чуждестранните инвестиции от Беларус в България за периода 2005-2008 г. са на обща стойност 2,2 млн. щ. д. Разширяването на сътрудничеството в тази област следва да е в посока на членството на България в ЕС и благоприятните условия, които страната ни предоставя на чуждестранните инвеститори.


Съдържанието на по-долу е достъпно само за регистрирани потребители. Моля да влезете в портала с потребителското си име и парола или се регистрирайте тук.